Tова е втората част от интервюто на Иван Христов и Ирина Сарачинова, в която те за първи път разказват за връзката си и го правят за в “24 часа”.

- Защо сте заедно? Това любов ли е или криза на средната възраст при мъжа?


Ирина: С чувство за хумор ще попитам, ако Иван е на средна възраст, то на каква възраст са мъжете над 50 тогава? За себе си мога да кажа, че единствената причина да понеса всички емоционални последици от обратите в живота ми и в този на близките ми е желанието да приложа в собствената си съдба онова, което винаги съм давала като съвет - да не се пропускат истинските хубави неща, които се случват толкова рядко, а понякога и никога.

Иван: В интерес на истината мисля, че никой мъж на средна възраст не би могъл да направи разликата между любовта и кризата. Освен това си мисля, че мъжете в криза се “влюбват” в момичета на осемнадесет години, с вафли в косите и силикон в устите.

- Иване, да не би да подражавате на най-близкия си приятел Андрей, който също се раздели със съпругата си Даниела миналото лято? Всъщност Андрей какво ви каза, когато научи за връзката ви?

Иван: За всички е ясно, че Андрей ми е най-близкият човек и за него най-важното е да бъда щастлив. Но искам да обърна внимание на друг аспект от въпроса ви. Не разбирам защо отношенията ни с Андрей най-често се разглеждат като дружба между момчета, които си дават лош пример, а не се отчита, че всичко, което сме постигнали, се дължи на точно обратното - на качествата, с които се допълваме, на истинското ни приятелство и градивното ни партньорство.

- Защо винаги има такива скандали около вас с Андрей? Защото сте млади или твърде популярни и смятате, че всичко ви е позволено?


Иван: Мисля, че поради две причини. Първата е, че твърде рано станахме известни и разпознаваеми. На20 години се забавлявахме, както се забавляваха връстниците ни, но хората ни познаваха по име и коментираха всичко, което виждат. И второ: ние винаги ще се отъждествяваме с поколението си, а то според мен обръща повече внимание на съществените неща от живота и по-малко на оценката на псевдоморалистите.

- Притеснява ли ви общественото мнение?

Иван: С ръка на сърцето мога да заявя, че общественото мнение за моя личен живот никога не ме е притеснявало и сега това остава непроменено. В личните ми дела ме притеснява оценката на най-близките до мен хора. Именно кръга от най-близките ми роднини и приятели се стремя да не разочаровам и никога да не огорчавам. Как може да ме притеснява мнението на някого, когото не познавам, който ме познава само от екрана на телевизора си и който си позволява да изказва мнение за мен и за морала ми на база на статии, които чете във вестниците. Или нормално ли е човек да се притеснява от някого, който използва анонимното поле за изява в интернет, където, без дори да има смелостта да напише истинското си име, получава свободата да плюе и мрази на воля. Получава свободата да налага виждането си за живота, света, вселената и всичко останало. Това е нелепо. В професионален план обаче общественото мнение е важно за нас, защото именно на база на обществените настроения правим предаванията си. Тези хора ни гледат и ние трябва да ги уважаваме, защото една голяма част от тях, гледайки предаванията ни, ни даряват с доверието си, а това е много важно за нас.

Ирина: Вземам предвид обществените позиции на хора, които харесвам и които ценя като интелект. За менобщественото мнение би имало значение, ако говорим за някоя обществено значима тема, а не за личния живот на поредната разделена или влюбена двойка в страната ни. В контекста на разговора ни интересно ми е да разбера какво е общественото мнение по въпроси като: "Защо голяма част от семействата в България прекарват целия си живот с чувство за самотности “прецаканост”, оправдавайки се с псевдоморала си или, още по-лошо, с репликата “заради децата”?" или "Защо в ХХI век единствената причина да се разделиш с човек, с когото си създал семейство, но с когото вече не споделяте романтични мигове, трябва непременно да е битов проблем или криминално деяние, а не просто желанието да бъдеш щастлив?”

- Доколкото знам, сте доста разстроени от писанията в жълтата преса за вашата връзка. Защо, не е ли вярно, че я има?

Иван: Не съм разстроен - забавляват ме.

Ирина: Не съм почитател на жълтите вестници и даже когато работех като пиар, отказвах да ги чета, защото неми се вярваше, че целевата аудитория на организацията и хората,за които работя, формират мнението си от подобни издания. Сега съм помолила познатите ми да не ми казват къде какво са прочели и аз самата не чета. Признавам обаче, че когато навръх рождения ми ден ми прочетоха по телефона “сензационния” материал за връзката ми с Иван, се разстроих. Знам каква съм и каква не съм. Хората, които ме познават, също са наясно както с житейския ми път, така и с ценностната ми система. И въпреки това изпитах обида, че някой непознат, неетичен човечец е взел някакви смешни пари и си е позволил свободно да си съчинява интерпретации върху целия ми живот, като разхвърля обиди и квалификации, сякаш не говори за жив човек с живи роднини! Така и не прочетох лично материала, но по-важното е, че адвокатката ми се е заела със случая. Не че вярвам, че като бъдат осъдени, ще спрат да пишат. Просто искам да покажа, че не съм толерантна към простащината и продажността.

- Вярно ли е, че Вихра съди Иван за много пари, казват “за милиони”?


Иван: Това, РАЗБИРА СЕ, НЕ Е ВЯРНО. Мисля, че тук е мястото да кажа няколко думи за Вихра. Тя е момичето, с което пораснах. До този момент всичко най-хубаво в моя живот се свързваше именно с нея. Освен това аз и Вихра завинаги ще останем свързани по прекрасен начин чрез нашата дъщеря. По една или друга причина обаче постепенно с Вихра се отдалечихме един от друг и през последните ни семейни години мисля, че всеки от нас по свой начин не беше напълно щастлив в брака ни.

- Вярно ли е, че Ирина гони чрез тази връзка професионална кариера?

Ирина: Разбира се, че не. Ако се замислите, вероятността оттук нататък да имам кариера в телевизията драстично намалява точно защото, какъвто и нов медиен проект да започна, той неминуемо ще бъде заклеймен поради връзката ми с Иван. Има много примери в подкрепа на това, което казвам.

А иначе никога не съм приемала работата си като водещ в “Станция Нова” като нещо, което трябва да правя на всяка цена. На кастинг отидох абсолютно на шега. Нито ми е било важно да се показвам на екран, нито финансово съм зависела от този приход. Но срещите и разговорите с всяка жена, която е гостувала в студиото, ми дадоха нещо незаменимо. Всяка от героините ми е споделяла колко се е променило самочувствието й и разбирането за собствения й живот, след като е била мой гост. Усещането да покажеш на една майка, че всичко, през което е минала, е имало смисъл, е нещо уникално. Сега, като се замисля, може би всяка от историите, които сме разказали, ме е променила с нещо и е допринесла всичко, за което говорим в това интервю, да се случи.

Иван: Знаех каква медийна “сензация” ме очаква. Още по-наясно бях за това какви ужасни неща ще се кажат и ще се изпишат по адрес на Ирина. Тя също знаеше. Двамата напълно съзнателно поехме риска на общественото неодобрение. Не очакваме от никого да ни разбере. Мисля обаче, че дълбоко в себе си всеки човек някога си е задавал въпроса, “Ами ако и на мен ми се случи същото...?”. Е, на мен ми се случи.

Източник: в. "24 часа"