- Правите едно от най-романтичните предавания - “Море от любов”, а вие самата вече не сте с мъжа си. Колко време ви отне да си стъпите на краката след раздялата с Денис през май 2005 г., г-жо Симеонова?

- Аз все още си стъпвам на краката, но ще съм стабилна, когато се отдам пълноценно на следващия си партньор. А такъв все още не се е появил. Дълго време се справях със самообвиненията и търсенето на причините вътре в мен. Близо 2 г. ми отне, за да разбера, че раздялата ни не е мой личен провал.

- През последната година много от звездните семейства се разпаднаха. Съветът ви към тях?

- Бих казала на всички жени, които се чувстват предадени от мъжете си, и на всички мъже, предадени от партньорките си, да не се самообвиняват.

- Казвате, че когато сте се чувствали най-зле, сте се опирали на Мая Илиева, с която сте близки приятелки.

- Така е. Мая е мой много близък човек от 1995 г. Тя е изключително фин, мил, сетивен и борбен човек, за което й се възхищавам. Тя е много класна жена и свестен човек, изключително добър приятел, винаги ме е окуражавала и ми е давала сили да вярвам в себе си, да се изправям в най-тежките моменти, които съм имала. И най-важното - правила го е с личен пример. Защото тя самата е попадала в много тежки житейски ситуации.

- Харесва ли ви да ви наричат “феята на любовта”?

- Голямо ласкателство е и никога не съм си позволявала да приемам на сериозно това определение. То е мило, много красиво и в същото време е много задължаващо. Това е изключително човешко довериенепознати да те допуснат в личната си драма, болка и история и да те помолят да им помогнеш.

- Преди дни навършихте 41 г. Изпадате ли в предрождена треска?

- Не бих казала, че имам традиционната депресия във времето преди рождените дни. Обикновено се сещам за празника си в последния момент и тогава правя планове. Напоследък не чакам рождените си дни с трепета, с който ги чаках в детството си. Тази година целият ден мина в срещи, в работа, четох до обяд писма за предстоящата ни командировка в "Море от любов" и накрая обикновеният ми работен ден завърши с вечеря в най-тесен семеен кръг.

- Кой е бил най-щастливият ви рожден ден?

- Мисля, че беше 18-ият. Тогава чувствах, че празнувам своето пълнолетие. Същата година завърших училище и вече имахпървата си много голяма любов. Той беше поканен на празника ми, бях изпълнена с трепет и очакване на истинския живот. Бях облечена с жълта пола, черно поло без ръкави, черно сако и кожена папийонка. Все пак беше 1988 година. Имах черна очна линия и леко тупирана коса на къдрици. Чувствах се много голяма.

- Първият ви спомен от рожден ден?

- В детската градина с огромна шоколадова торта с 3 свещички върху нея. Спомням си го вероятно по снимките, които пазя. Аз гледам леко изплашено, малко засрамено, защото ме снимат, а децата ми честитят.

- Кой подарък от тези празници сте запомнили?

- Най-незабравимият беше през 1993 г., бяхме гаджета с Денис от 2 месеца, бях го поканила с приятели на вечеря, като преди това отидох на фризьор и той ме чакаше. Пред салона на излизане ми каза: "Искаш ли ти да караш?" и ми подаде ключове, като ми посочи малко тъмносиньо тико. Учудено го попитах: "Ти си с нова кола, сменил си я?" А той отвърна: "Да, аз съм с твоята кола." Разтрепераха ми се коленете, първо му бутнах ръката с ключа, който ми подаваше, и му казах: "Не мога да приема", а след това щастливо допълних: "Това е най-големият жест. Благодаря ти."

Най-хубавия подарък получих от дъщеря си Вики миналата година - розово сърце от картон, изрязано от нея, което и до днес стои закачено на хладилника ми.

Най-шумният ми рожден ден беше в пиано бара на "София ленд" - ставах на 33 години и събрах около 50-ина приятели.

- Как си се представяте след 10 години?

- Как ли, на 51 г., много ми е трудно да си се представя. Надявам се да съм във вътрешна хармония и равновесие, надявам се да изпитвам малко повече нежност към себе си, защото в последните години съм насочила цялата си нежност и внимание към Вики. Като че ли съм се подарила цялата на детето си. Наистина е много важно човек да се научи да обича и себе си, защото не сме в състояние да дадем качествена любов на никого около себе си, ако не сме в пълна хармония. Надявам се на 50 г. да съм успяла да обичам себе си.

- Кога загубихте хармонията си?

- Ще трябва да навляза в темата, за която се опитвам да не говоря. Години наред в периода на връзката ми с Денис и раждането на Вики съм живяла в пълна хармония със себе си. До момента на нашата раздяла. Сега съм сама, нямам мъж до себе си, загубила съм моята половинка и не съм срещнала друга. В такива периоди човек е в дисбаланс и губи чувството за собствена идентичност.

- Как си представяте дъщеря си след 10 години?

- Вики е на 11 г., в 5-и клас е. Надявам се след 10 г. да е силна, способна, намерила себе си, открила трайния си интерес. Защото наскоро тя ме потита: "Мамо, ти много ли обичаш работата си?" Аз й отвърнах: "Да". И тя ми каза: "Значи ти нямаш един работен ден, щом тя ти е удоволствие."

- Коя е най-трогателната история, която сте съпреживели в "Море от любов"?

- Бях разтърсена от историята на едно варненско семейство, което беше загубило дете. Мъжът беше решил да направи "Море от любов" за жена си, за да й коже колко е значима тя за него, как има смисъл да продължат въпреки абсолютната безпътица, в която бяха попаднали след като 17-годишното им момче, чакайки на автобусна спирка е смъртоносно пометено от пиян шофьор.

Има и друга много драматична история на Анка от Лесидрен и Георги от София. Той е бил женен за дъщеря й. Тя загива по негова вина в автомобилна катастрофа, бременна в 8-ия месец. И майката Анка не само не го погубва физически и юридически, но насочва цялата си любов към него, приема го като свое дете и започва да го отглежда като собствен син. След години започва да го окуражава да срещне друга любов и когато той я среща, Анка се превръща в тяхна обща майка и баба на децата им. Това е свръхчовешко благородство да надскочиш майчиния си инстинкт и да намериш сили да продължиш да обичаш.

- Аз не знам дали бих била способна на такова нещо, ако някой погуби детето ми...

- Никой не иска да разбере дали е способен на такова благородство. Това са най-разтърсващите истории, защото няма по-голяма човешка драма от това да загубиш детето си и да продължиш да бъдеш човек, да не се превърнеш в емоционална руина. Това е голямата човешка сила.

- Понякога чувствате ли се безсилна?

- Не, рядко се чувствам безсилна. В първите години бях много настоятелна и неотстъпчива в желанието си да постигна хепиенд на всяка цена. С годините и през призмата на личния си житейски опит си дадох сметка, че понякога наистина най-добрият изход за двама души е те да тръгнат в различни посоки. Сега се опитвам да помогна на хората да чуят вътрешния си глас, да изкажат мислите си пред мен и да намерят най-добрия за себе си изход за ситуацията. Добрият приятел е този, който умее да слуша.

- Плачете ли още от горчивина заради нечия болка?

- Плача, но вече не и в кадър. Намирам за много преекспонирано и водещата да заплаче. Случвало ми се е в командировките да ми се натрупа емоция, махам грима, влизам в банята и се наревавам. Който не плаче, не е жив.

- Дайте дефиниция за любов!

-О-о-о. Любовта е природно бедствие, тя се случва извън нас и ни помита, въвлича ни във всички свои неведоми пътища. Кара ни да я следваме като омагьосани. Любовта всъщност е необяснима, няма определение за любов. Всички имат нужда от нея, без нея не може никой от нас.

- Ако можете да се върнете в миналото си, какво бихте променили?

- Щях да имам поне 3 деца. Винаги съм мечтала да имам 3 деца и някак си така се случи, разделих се с мъжа на живота си, оттам насетне не срещнах бързо някой друг, а вече съм на 41 г. Със сигурност щях да имам повече деца. Щях да съм родила 3, това е грешка, която бих поправила, и щях да съм приемен родител на поне още 2 деца. Пълна къща с деца, това е моят неосъществен блян. Най-смисленият труд и себеотдаване, на което сме способни, е отглеждането на едно дете. Не мога да си простя, че нямам три деца.

- Какво искате от живота?

- Много искам да се влюбя. Стремежите ни са по-възвишени, способностите ни са свръхчовешки, когато обичаме. Любовта е състояние на духа. Ето това е кратката ми дефиниция за нея.

Източник: в. "24 часа"