Тези прекрасни къщи на митничари, които видях от репортажите по телевизията, заснети от хеликоптер край Ивайловград, нека станат селище на надеждата. Не може да ги съборят, нямат право. Нека се превърнат в социални домове.

Преди време бях гледал откъси от дома за сираци в Могилино и там децата чоплели стената, за да ядат. Представяте ли си? Наистина ме боли и ми е мъчно, че тези хлапета нямат парно, нямат дюшечета, спят по 20 дечица в една стая.

Нима тези сараи не могат да поемат тези дечица? Водещият сутрешния блок по Би Ти Ви Виктор Николаев днес сутринта (б. р.- вчера) онемя от идеята ми и каза, че е брилянтна.

Хора, хубаво е да се помага и нека управляващите не отхвърлят идеята ми само защото е родена от мозъка на един фолкпевец. Да, аз съм фолкизпълнител, но преди всичко съм родител и като такъв обичам всички деца и ми е болно за страдащите.

Тази сутрин обличах дъщеричката си за градина и си говорехме с майка й на тази тема. Ние нашето дете си го обличаме, загащваме, слагаме му по-топли дрешки, а тези сирачета кой ги загащва, кой ги облича в топли палтенца?

Всички знаем, че социалните работници не достигат. Ако стане селището социален приют, ще се отворят и нови работни места за грижовни хора. В тези прекрасни къщи трябва да се настанят сирачета, които да ползват тези великолепни блага - басейни, спортни зали, поляни за игра.

В това райско селище трябва някои къщи да се превърнат в старчески домове, да се изградят рехабилитационни зали от спортните салони в именията. Задължително трябва да има и корпус за умствено изостанали дечица. Толкова е хубаво да се помага. И всеки от нас трябва да се включи.

Нека къщите отидат за социални цели и ние всички ще помогнем. Не ги събаряйте, за бога, хора. Настанете нуждаещите се и превърнете сараите край Ивайловград в селище на надеждата.