Стефка Янорова изпълнява ролята на Ваня Ставрева в сериала "Стъклен дом". Пред зрителите на бТВ тя разказва как четяла всички хороскопи, за женските тъги и за френската филология.

- Каква беше детската ти мечта?
- Детската ми мечта винаги е била да живея в дворец и да имам рокли с шлейф или кринолин, които да се смъкват по стълбите аз като слизам, докато ме чака каретата.

- Ако не беше станала актриса, с какво щеше да се занимаваш?
- Наистина нямам идея с какво щях да се занимавам. Може би с езици, защото аз много обичам да уча езици. Завършила съм френска гимназия и ми се въртеше в главата да кандидатствам френска филология. Може би щях да го направя, ако не ме бяха приели във ВИТИЗ. Но отдавна съм спряла да си задавам този въпрос. Не че не ми се е случвало да се занимавам с други неща. Напротив, даже е много полезно за един актьор да работи и нещо друго. Но така да се посветя на нещо, мисля, че това е нещото, което най-много съм искала и съм му се посветила с цялото си сърце.

- Каква е приликата между Стефка и Ваня?
- Приликата е, че и двете гледаме много романтични драми. И двете много ценим семейството и любовта. И привързаността, и уважението един към друг. И може би дотам с приликите.

- Не гледаш на кафе?
- Не, не гледам на кафе. Имах един период като по-млада, когато почти всеки ден си гледах на карти. Четях всички хороскопи. Докато най-накрая осъзнах, че човек сам създава съдбата си. И оттам нататък престанах да си хвърлям карти.

- Прилича ли истинският ти съпруг на Антон Ставрев?
- Не мога да кажа, че прилича по нещо. Може би по чувството за хумор единствено. Французите казват: "Една жена може да обича дълго един мъж, ако той умее да я разсмива." Говоря за съпруга ми в живота. Той ме разсмива ежедневно и така поддържа огъня.

* Стефка Янорова и Краси Ранков ( сем. Ставреви в сериала "Стъклен дом")

- С кого от световноизвестните актьори би искала да снимаш филм?
- С Албърт Фини много бих искала да играя. С Джеръми Айрънс, но там малко вече се поизчерпаха нещата, защото толкова дълго време съм го искала. С Никита Михалков много бих искала да се срещна. С Кристин Скот Томас много бих искала да си партнирам. С Мерил Стрийп да не говоря, защото аз мисля, че я боготворя вече и там измеренията са различни. С много хора. И от българските колеги има много, с които бих искала да се срещна, независимо на сцената или на снимачната площадка.

- Театъра или киното предпочиташ?
- И двете, защото те взаимно се допълват. Начинът на работа е много различен и не мога да кажа, че предпочитам едното или другото, защото ако дълго време репетирам, започва да ми липсва киното и обратното. Само снимам, а пък много започва да ми липсва театърът. А и театърът е школата, истинската школа.

- Има ли герой от "Стъклен дом", в чийто образ би се превъплътила?
- В някой лош герой от мъжките образи. Има двама, но засега ги пазя в тайна.

- Ще се промени ли драстично Ваня във втория сезон?
- Не мога да разкрия, защото аз самата не знам. Сценарият идва седмица за седмица и не подозирам какво ще ми се случи. Така е по-добре. На мен ми е много интересно.

- Какво не харесваш във Ваня Ставрева?
- Няма нещо, което не харесвам. Аз и в себе си не харесвам много неща, но ги търпя и си живея с тях. Понякога се опитвам да ги променям, понякога много добре си съжителстваме. Аз Ваня си я заобичах и не мога да кажа: ето тази черта от Ваня не ми харесва.

- Какво е да се работи с Краси Ранков?
- Голямо веселие. Ние се познаваме от много години и сме приятели. И може би това ни помогна да си партнираме като екранна двойка много добре.

- Какво още искаш да постигнеш в живота си?
- Човек никога не е доволен от това, което има. Никога няма да забравя последните думи на Радичков. Той каза, че човешката алчност е безкрайна. И е много прав. Ние никога не се задоволяваме с това, което имаме, и никога не му се радваме на момента. Така че има много неща, които искам да постигна. Човек е хубаво да мечтае, но всяка крайност е прекалена, не е полезна.

- Позитивен човек ли си?
- Да. Има моменти, в които изпадам в женски тъги, но слава Богу, започвам да се уча да ги преодолявам. Уча се да бъда позитивен човек.

- Успяваш ли да разсмееш околните и приятелите си?
- Да, но това е нещо, което също се учи. Има хора, на които им е дадено. На мен може да ми е дадено донякъде, опитвам се да го развия. Няма по-красиво нещо от човешката усмивка.

Интервю: Слава Младич