Как Ернестина изигра образ, толкова различен от нея самата, нареждайки се сред най-добрите интелектуални и визуални ефекти на режисьора Димитър Митовски в дебютния му игрален филм в "Мисия Лондон"?

Поне един вагон книги и цяла стая шапки делят актрисата Ернестина Шинова от героинята й Деворина Селянска в хитовия български филм „Мисия Лондон".

Томовете са тухлите, изградили основата на живота на актрисата, а капелите командват парада на екранната президентша.

Шинова може с часове да сади лехи из градината си в Бояна, докато Селянска „размахва мотика" из държавните коридори.

В интервю за сп. „Прическа и стил" актрисата споделя, че заради тази роля започнала да се съобразявам дори как влиза в кола и как минава през вратите, а също и: „В интерес на истината шапките на Селянска ми изправиха стойката".

Според актрисата Селянска донякъде е събирателният образ на дамите от българския хайлайф.

„Провинциалните комплекси, желанието за самоизтъкване, за светене с отразена светлина - не можех да ги отмина току-така. Малко хиперболизирах образа, за да стане достоен за екран, но истината е, че подобни типажи се срещат твърде често. Най-трудно ми беше да изкарам амбицията, защото аз самата никак не съм амбициозна. Ако имах и половината от амбицията на Деворина, сигурно щях да направя чудеса. Но като всички високи хора, съм малко ленива. Затова ми беше трудна тази вълча амбиция - „на всяка цена да стане".

По отношение на това какво е да си музата на Андрей Слабаков, Ернестина Шинова споделя:

„Андрей е много готин пич, но трябва да го обичаш много, за да го издържиш. Общо взето няма рецепта, като ходене по въже е".

източник: Blife