Линч бе известен със сериала "Туин Пийкс" и филмите "Синьо Кадифе", "Мълхоланд Драйв" и др. Причината за смъртта му не се съобщава. „С дълбоко съжаление ние, неговото семейство, съобщаваме за кончината на човека и артиста Дейвид Линч. Бихме били благодарни за известно уединение в този момент. В света зее голяма дупка, след като той вече не е сред нас. Но, както би казал той, „Дръжте погледа си върху поничката, а не върху дупката“.

В интервю през миналото лято той съобщи, че е болен от емфизем. Диагнозата му е в резултат от тежък навик на пушене. Емфиземът е заболяване, засягащо белия дроб, което причинява задух и нарушения във функциите на дихателната система. Състоянието му е толкова тежко, че Линч казва пред списание Sight & Sound, че не може да излиза навън поради опасения да не се зарази с COVID-19 и ще трябва да се справя с всеки нов проект дистанционно.

„Пушенето беше нещо, което много обичах, но в крайна сметка то ме съсипа. За мен това беше част от живота на изкуството: Тютюнът и миризмата му, запалването на нещата, пушенето и връщането назад, сядането и пушенето и гледането на работата ти или мисленето за нещата; нищо подобно на този свят не е толкова красиво. Междувременно това ме убива. Така че трябваше да се откажа от него“, сподели режисьорът пред изданието.

„Пушенето беше нещо, което много обичах, но в крайна сметка то ме съсипа. За мен това беше част от живота на изкуството: Тютюнът и миризмата му, запалването на нещата, пушенето и връщането назад, сядането и пушенето и гледането на работата ти или мисленето за нещата; нищо подобно на този свят не е толкова красиво. Междувременно това ме убива. Така че трябваше да се откажа от него“, казва Линч пред списанието.

Линч бе смятан за успешен както в комерсиалното кино, така и с дръзки експерименти и редуваше тези фази в работата си. А тя често бе белязана от сюрреализъм и елементи от film noir; сп. Variety, което също отбеляза това, сравни подхода му към историите, изтъкани от него, а след това продължаващи по собствена логика, с Луис Бунюел, едно от класическите имена на испанското кино.

Дейвид Кийт Линч е роден на 20 януари 1946 г. в Мисула, Монтана, най-голямото от три деца. Баща му работи за Министерството на земеделието на САЩ и семейството често се мести. Веднъж Линч описа детството си като "много красив, нещо като перфектен свят", пише още за него "Ройтерс". Но като студент по изкуства в Академията за изящни изкуства в Пенсилвания през 60-те години на миналия век той се сблъсква с по-мрачната страна на Америка, докато живее в пропит от престъпност, запуснат район на Филаделфия със съпругата си и малката си дъщеря. Той описа града като най-голямото влияние в живота си.

Преживяването вдъхновява Eraserhead, неговият обезпокоителен, халюциниращ дебютен филм, който се превърна в култов хит в среднощните кина. След като гледа филма, Брукс, продуцентът на The Elephant Man, наема Линч да го режисира. Този филм, разказващ за силно деформиран човек във Викториански Лондон, е номиниран за осем награди "Оскар" през 1981 г. Не печели нито една, но изстрелва Линч в мейнстрийма. Следва "Дюн", смятан за неуспех в бокс офиса. Blue Velvet, история за мистериозния подземен свят в малък град в Северна Каролина, поправя това, като някои критици го смятат за негов шедьовър. Към малкия екран преминава с Twin Peaks през 1990-а.

Последният му пълнометражен филм бе Inland Empire (2006 г.). Оттогава се фокусира върху по-кратки формати и музикални видеоклипове. През 2017 г. късометражният наречен What Did Jack Do? се появи в "Нетфликс". Последният му проект, Cellophane Memories, бе съвместно с Криста Бел и излезе миналото лято.

През 1990 г. Дейвид Линч прави революция в американската епизодична телевизия със сериала „Туин Пийкс“, който създава заедно със сценариста Марк Фрост. Седмичното шоу на "Ей Би Си", чието действие се развива в резултат на разследването на мистериозно убийство на гимназистка в дърводобивен завод във Вашингтон, се занимава със смущаващи, дотогава табуирани теми и превръща необяснимото в неизменна част от съвременната телевизионна история.

През живота си Дейвид Линч има няколко дълготрайни връзки. През 1967 г. се жени за Пеги Линц. Двамата имат дъщеря – Дженифър Чамбърс Линч, родена през 1968 г., която също работи като филмов режисьор. С Пеги се развеждат през 1974 г. През 1977 г. Линч сключва втори брак – с Мери Фиск. Двамата също имат едно дете – синът Остин Джек Линч, роден през 1982 г. Развеждат се през 1987 г. По това време – след снимките на филма Синьо кадифе (1986), режисьорът започва връзка с актрисата Изабела Роселини, която продължава до 1991 г. В началото на 1990-те Дейвид Линч развива отношения с Мери Суийни, от която е синът им Райли Линч, роден през 1992 г. Двамата работят от доста време заедно. Суийни е продуцент и съсценарист на филма Историята на Стрейт. Връзката им продължава повече от десетилетие. В крайна сметка те сключват брак през 2006 г., но няколко месеца по-късно се развеждат.

Дейвид Линч, Емили Стофле, син Райли (вдясно) и дъщеря Лула (вляво) на събитие в Лос Анджелис през 2015 г. Снимка: Getty Images

През февруари 2009 г. Линч се жени за актрисата Емили Стофъл, която участва във филма му от 2006 г. – Инланд Емпайър. През 2024-а обаче 46-годината Емили подава молба за развод след 14 години брак с режисьора. В молбата актрисата иска единствено юридическо и физическо попечителство над 11-годишната им дъщеря Лула Богиня. Стофъл иска Линч да има право на посещения. Тя също така иска съпружеска издръжка и адвокатски хонорари.