Наричат го Дарко – така го знаят близките му, така го усещат и колегите. В подкаста "Елизабетско" той сваля всякакви професионални обвивки и разказва откровено за най-голямата си любов – дъщеря си Дария. „Сърцето ми е претъпкано от тази любов – няма място за нищо друго“, признава той със сълзи в очите. Дария е неговата вселена, неговото ежедневие и неговата сила.

От първия им поглед – още в родилното преди девет години – между тях пламва безусловна връзка, която нищо и никой не може да наруши. Като баща, Дарин не крие страховете си – страх, че някой може да нарани момичето му, че може да бъде излъгана в един свят, където емоциите често се подценяват. Но въпреки всичко, той е решен да ѝ бъде опора, а не диригент в живота ѝ. „Ще я подкрепя, каквото и да избере. Това е нейният път.“

Разговорът не подминава и трудните глави от живота на актьора. С болезнено спокойствие той признава нещо, което досега не беше казвал официално: „Разведох се.“ За Дарин краят на семейството му е бил като вътрешно земетресение. „Приемам го като личен провал. Аз бях главата на това семейство“, казва той, без оправдания. Болката от раздялата, както и последвалите тишини и въпроси без отговор, са го смачкали. Но с помощта на истински приятели и много работа, успява да се събере отново.

Един дълъг разговор с Гала се оказва повратна точка – тя му подава ръка с топлина и разбиране, което той никога няма да забрави. Връщайки се назад, Дарин споделя спомени от детството си – щастливо, но бедно. Преходът от 90-те оставя тежък отпечатък в семейството му. Майка му, съкратена, започва да продава семки пред училището, а баща му – актьор – кара такси. Парите не стигат, дрехите са износени от братовчеди, а понякога и дамски якета влизат в употреба. Но тези години изграждат характера му – трудолюбие, отдаденост и вяра в изкуството.

Един от най-драматичните моменти в живота му е катастрофа, която почти отнема живота на него, брат му, баща им и техен приятел. Всички оцелява по чудо, а този случай оставя дълбок отпечатък в душата му. Смъртта на баща си Дарин приема философски. Вярва, че хората не изчезват напълно, а продължават да живеят чрез спомените и малките знаци, които оставят след себе си.

В най-трудните моменти – особено по време на развода – усеща присъствието му, дори и в съня си. Театърът остава неговата неизменна любов. Дарин признава, че е изневерявал – но никога на сцената и никога на майката на детето си. „Сцената изисква уважение. Никога не съм бил с колежка – така ме е учил Мастера. Там, където вадиш хляба, не вадиш ножа от калъфа“, казва той с усмивка, но и с твърдост.

Работата в „На кафе“ е още една опора в живота му. Там среща приятели, с които дели и радостите, и трудностите. А Гала остава неговият ментор – с ценни съвети и неизчерпаема доброта. Жълтите медии също не го подминават. Свикнал е да чете небивалици за себе си, но се разстройва, когато в това се въвличат и други хора. „Пишете за мен, каквото искате. Но поне изчакайте една връзка да порасне, преди да я разрушите“, призовава той.

Това лято Дарин ще се потопи в снимки, репетиции и заслужени почивки – но най-вече ще бъде с Дария. Защото, както сам казва, няма нищо по-смислено от времето, прекарано с дъщеря му. Един мъж, който не се крие зад роли. Един баща, който обича без страх. Един актьор, който остава верен само на една сцена – тази, на която сърцето му играе главната роля.