search icon

Съдби

Бойко Борисов: След политиката ще си умра

Спя по 4 часа на ден, но задължително час и половина отделям за спорт

“Да си премиер, е огромна отговорност и много труд. Много, много, много напрежение. Всичко минава през вас. Докато да си президент, е престижно, приятно, удобно".

"Премиер е къртовски труд, както и кмет, особено на София или голям град. Това са трудни длъжности. Всичко - от водата и канала до енергията - всеки проблем минава през вас”, споделя премиерът Бойко Борисов в интервю пред главния редактор на годишното издание “Форбс” Йордан Матеев, пише blitz.bg.

- Откъде дойде предприемаческият дух у вас?
- Не забравяйте, че комунистите са убили дядо ми през 1944 г. и на мен ми беше дадена възможност да работя само в пожарната. Това крайно не ме задоволяваше. И затова, когато дойде демокрацията и можеше да има и частна инициатива, въобще не се колебах. И знаех, че ще успея.

- Защо се отказахте от бизнеса и се захванахте с политика?
- Бизнесът ми беше и в сферата на охранителната дейност. Компанията, която ръководех, се грижеше за сигурността на много чуждестранни банки, компании, физически лица, включително и бившия премиер цар Симеон. И в тези 4-5 години, в които той работи с мен, ме оцени като качества и неведнъж е казвал, че не като бодигард ми е предложил да стана главен секретар. Хиляди служители имах в компанията и той ме наблюдаваше как работя, как организирам, как действам, как се грижа за тях. Той спечели изборите през юни, а аз станах главен секретар през септември.

Дълго отказвах и накрая той ми постави много лично въпроса, че без мен трудно ще се справи в сферата на сигурността. И аз мисля, че в пълен обем и тогава, и до ден днешен в тази сфера съм оправдал очакванията, за да се стигне дотук тази година за първи път в мониторинговия доклад на ЕС да има изреченията, които толкова много очаквахме всички българи - че има силна политическа воля за борба с корупцията и организираната престъпност. Същото изречение го има и в доклада на Департамента на САЩ.

- Смятате ли някой ден да се върнете в бизнеса?
- Няма да се върна никога в бизнеса.

- След политиката какво следва?
- След политиката ще си умра. Не остават много години живот, че човек да прави такива планове. Последната година и половина ми струва огромно усилие, а и преди това петте години кмет на София, докато тръгнат Южната дъга, метрото, заводите, инфраструктурата. За радост отпреди си имам къща, където да се върна да живея, и нищо повече не ми трябва.

- По-лесно ли е в България човек да се занимава с политика, отколкото с бизнес?
- Не. Политиката е все още доста неорганизирана. Всеки може и се опитва да прави политика, много пари като ресурс се разпределят срещу политическите опоненти, много тежка компроматна война се води 20 години в България, всеки срещу всеки.

- Помага ли ви в политиката това, което научихте като предприемач?
- Разбира се. Ако вземете стенограмите на Министерския съвет, всеки път казвам на министрите, че трябва да ръководят така държавните фирми, както се ръководят частните компании. С минимум разходи - минимум работници, съкращаване на всеки персонал, който е повече или не носи продукт, - да изкарат максимум печалба. Като частник в края на месеца на 31-рво число, като сложиш чертата - като платиш заплатите, амортизационните отчисления, разходите, инвестициите в техника - трябва да имаш поне 1 лв. печалба. Когато знаеш, че ако това не е така и ако не успееш, някой ще те дотира, както са свикнали да живеят години наред държавните чиновници и цели министерства, никой не се напъва да работи.

- Харвардският проф. Алезина доказва, че реформите водят до по-висок рейтинг и подкрепа на изборите в условията на демокрация. Или вие нямате усещането, че това се отнася за България все още?
- Напротив, именно с реформите и с това, което правим, имаме тази подкрепа и куража, и самочувствието да управляваме сами без коалиция. Но тук трябва да произнесем няколко изречения на ясен език, без да се увърта. В здравеопазването под реформа се разбира да се закрият болници.

В България има над 400 болници, а 120 са предостатъчни. Само че, като ги закриеш тези болници, първо, лекари и медицински сестри отиват на улицата, и второ, местното население е най-бедното в Европа и за него петте лева за рейс или за влак, да отиде до големия център, са като 500 евро за европееца. Освен това хората там години наред са свикнали, че децата се раждат в местната болница. Те може да са 20-30 деца на година. По нашите стандарти, за да съществува едно гинекологично отделение, трябва да има поне 150-200 раждания, което е правилно, разбира се. Само че хората трудно приемат това. Ние трябва да им създадем усещането и сигурността, че е за тяхно добро, и там, където е необходимо, да се осигури линейка, спешна помощ, за да може този човек или родилка, или болен да бъде взет и навреме изпратен до многофункционалната добра болница, която например ще е в областния център. Това не се прави с един замах. Защото е огромен стрес, може да умрат хора. Второ, това се прави с пари, а нас ни затисна финансовата криза с половин милиард и повече дефицит от предишното правителство още с влизането. За да дадеш линейка и спешен екип, това са пари, които трябва да се извадят и да се дадат. И затова става бавно.

Правя диалог с обществото. Чуваме мнения и вземаме решения, защото тези решения касаят 8 млн. българи. И когато казваме: „Така ще бъде", трябва поне 60-70 на сто от българите това да им хареса, да е в техен интерес. Никога не може всички да са доволни.

- Не смятате ли, че понякога тези, които викат на жълтите павета, не са представителна част от обществото?
- Да, и затова много внимателно следим и социологическите проучвания, неправителствените организации и това, което се говори на кръглите маси.

- Как си представяте България след 20 години?
- Средна европейска държава. Към това се стремим. С инфраструктура, с развита демокрация, с добра съдебна система, с по-високо платени българи.

- Рейтингите на министрите ли ще бъдат основен ориентир по отношение на кадровата ви политика?
- Аз много добре знам кой какво върши в момента и мисля, че се справят добре. Тези, които не се справят, си отиват. Не чакам никой да ми ги покаже. Всеки един от министрите знае - умори ли се, изпадне ли от ритъм, го сменям.

- Президент ли е по-подходящ пост за вас, или министър-председател?
- Президент е по-лесно. Премиер е огромна отговорност и много труд. Много, много, много напрежение. Всичко минава през вас. Така че президент е престижно, приятно, удобно.

Премиер е къртовски труд, както и кмет, особено на София или голям град. Това са трудни длъжности. Всичко, от водата и канала до енергията, всеки проблем минава през вас.

- Ще удържите ли на напрежението?
- Истински се надявам, но човек никога не може на здравето си да каже колко и как да удържи. Като воля и психика съм категоричен, че ще удържа и затова 99,99 на сто считам, че друг ще бъде кандидатът за президент на България от ГЕРБ, а не аз. Оставям 0,01 на сто. Все пак не знаем дотогава как ще се развива държавата, далеч е още. Но знам, че тук ще се боря докрай да продължат ласкавите оценки за България, които получаваме отвън, и съм убеден, че следващите две години българите ще видят вече продукта на труда ни във вид на магистрали, естакади и всичко, което се прави в инфраструктурата.

- Имате ли време да се зареждате с енергия - спорт, хобита?
- Имам час и половина на ден футбол. Час и половина отделям за спорт, може и в 10 вечерта да е, може и да е в 12, може в 8 сутринта, в зависимост от програмата. И това ми е спасението. Иначе друго - ресторанти, дискотеки, кафета, кино - вече доста отдавна съм забравил.

- Казват, че малко спите.
- За съжаление четири часа ми се събират. Ето снощи кацнахме от Бавария в 3 през нощта. В 8 дадох за Канал 1 интервю по телефона.

Снимка: Bulphoto

Свързани новини