search icon
search icon

Мирослав Боршош: Театър Азарян е запалена свещ в тъмнината на бездуховността

Само за два дни текстът на Чехов мина през 900 човека – това е смисълът

„Театър Азарян в НДК е нов храм, една запалена свещ в тъмнината, където имаме остра нужда от духовност. Място и смисъл!” – така директорът на Националния дворец на културата (НДК) Мирослав Боршош описа в предаването на bTV „Тази сутрин” новото културно пространство, което отвори врати само преди два дни.

На 26 и 27 октомври театър Азарян (в бившата зала 2 на Двореца) посрещна първите си гости с премиерата на емблематичния спектакъл „Чайка” на режисьора Явор Гърдев. Постановката се игра при препълнена зала и в двата дни на премиерата. Почти изчерпани са билетите и за следващите три дати - 16 ноември от 19:30 ч., 21 ноември от 23:00 ч. и на 25 ноември от 21:00 ч.

По думите на Боршош, който гостува в сутрешния блок на bTV, заедно с Гърдев, само за два дни текстът на Антон Павлович Чехов е минал през около 900 човека.

„Това е смисълът на този театър и духът на професор Азарян ще витае изцяло в това културно пространство. Общности се изграждат много трудно, постепенно и с много усилия. Виждате колко лесно се руши. Рушителят има едно предимство – резултатът му е видим веднага. А когато градиш, се иска изключителна концентрация. Затова и символът на Азарян е „А”, което крачи, защото това е неспирен процес, той е изключително многопластов, но пък създава толкова много трайност и усещане у хората, че има смисъл - да се прави театър и да пазим българската духовност. Съвсем скоро ще видите резултатите от него”, беше категоричен директорът на Двореца.



Режисьорът на „Чайка” Явор Гърдев коментира в студиото на bTV, че изкуството е особен сектор, който по един или друг начин усеща обществените дела и минава през ценностната система по такъв начин, че я преобразува. „Изкуството усеща напреженията в обществото, в повечето случаи – по един косвен начин, който дава много точна картина на това, как се чувстваме ние”, каза Гърдев. По думите на режисьора, личността на професор Азарян, чието име носи новият театър, въплъщава именно опита за поддържане на традицията в България. „Такъв тип хора установяват норми, които създават определена култура. Самият професор Азарян много обичаше Чехов и е интерпретирал тази пиеса. Затова е важно да продължим тази традиция. Театърът е като виното - дълготрайна култура. Трябва много дълго да се грижиш за него, за да може да възникне микросредата, в която той може да съществува и да постигне нещо. В този смисъл, всеки път, когато тази среда се разрушава, трябва да се стартира отново и дълго да се изгражда”, коментира Гърдев.

За създаването на спектакъла „Чайка” той уточни, че най-голямото предизвикателство пред режисьора, който поставя Чехов, е да се отрази един биографичен опит по максимално честен начин и това, да се разкриеш. „Всички актьори тук в определен момент са били мои съмишленици и са биографично близки. Но когато поставяш Чехов, в известен смисъл винаги има съпротива на защитни механизми. Чехов е автор, който много силно разбира вътрешния свят и човешкото положение изобщо, и в този смисъл - той е много труден за интерпретиране, тъй като изисква смелост от самите актьори и интерпретаторите си да разкрият съдържания, на които те самите са съпричастни”, сподели Гърдев.

Свързани новини

Още от hotnews

Коментари