search icon
search icon

''Мадам Бътерфлай'' на Държавна опера-Стара Загора гостува в София

С изключителната като зрелищност и естетика постановка от Джакомо Пучини Държавна опера-Стара Загора гостува на 13 май в Зала 1 на НДК

С изключителната като зрелищност и естетика постановка „Мадам Бътерфлай“ от Джакомо Пучини Държавна опера - Стара Загора гостува на 13 май в Зала 1 на НДК.

Красивата приказка за любовта, дълга, за срещата на две цивилизации в човешката душа ще разкажат Росана Кардия – великолепно сопрано от Италия, солист на Операта в Каляри /в ролята на Чо Чо Сан/ и Симоне Анджиппи – тенор от Италия, вече участвал в тази прекрасна постановка в ролята на Ф.Б.Пинкертон.

Музикалният прочит на „Мадам Бътерфлай“ е възложен на талантливия диригент, ръководител на операта в Националния театър на Белград, Сърбия – Ана-Зорана Брайович.

„Мадам Бътерфлай“ от Джакомо Пучини е спектакъл на Държавна опера-Стара Загора, създаден през 2005 г. за откриването на Фестивала за оперно и балетно изкуство /ФОБИ/. В тази година сградата на Операта все още не е завършена и спектаклите се играят на сцената на Драматичен театър „Гео Милев“ в града.

Режисьор е Нина Найденова, сценограф - Борис Стойнов, художник на костюмите Цветанка Петкова-Стойнова, хореограф Боряна Сечанова. През сезон 2005/2006, по покана на Columbia Artist Management, представлението е играно в над 15 щата на САЩ. За гастрола на постановката има положителни критики и възторжени отзиви от американската преса и публика. С малко прекъсване между 2010 и 2012 г., представлението не слиза от Старозагорска сцена в продължение на 6 сезона като се радва на изключителен зрителски интерес.

Първата постановка на операта „Мадам Бътерфлай“ на старозагорска сцена е на 21.03.1942 г. с диригент и режисьор Димитър Христов. "Бях едва на 4 години, когато за първи път излязох пред публика", разказва световната прима Ана Томова-Синтова. „В онези следвоенни години буквално всяка вечер бях с майка си (тя бе хористка в операта на Стара Загора) край сцената. Тук дебютирах в ролята на детето на Бътерфлай, да не говорим за пътуванията буквално в цялата страна. Ако ми позволите, ще направя едно, може би доста силно сравнение, но Стара Загора за България е нещо като Флоренция за Италия“.

Думи на режисьора на спектакъла Нина Найденова:

Какво ни дава или взема Мечтата – тази Голямата, Житейската е въпрос на дълги дискусии и философски убеждения. Като автор на това представление, искам да реабилитирам смисъла и. Убедена съм, че само една Голяма Мечта може да предаде уникалността на един живот, защото тя е единствената важна за този, който я преследва. Тя го прави смел, безразсъден, отговорен, кара го да преодолява предизвикателствата, да сътворява, да открива непознатото, да стигне до саможертва, но и да гори в страстта си, а очакването го прави щастлив. Във времето на еднаквите хора – тези, които работят и живеят според определени, често планирани и разграфени цели – житейски, професионални, други, принудени да следват правилата на времето си, единствено разпознаваем е човекът, преследващ Собствената си Голяма Мечта.

По пътя на Мечтата

Тя, Японката, иска да е г-жа Пинкертон и да живее със своя любим американски мъж в страната на сбъднатите мечти-Америка. Отрича се от религията, напуска рода си, омъжва се…

Той заминава, връща се в Америка. Тя ражда дете – от него.Чака го-него, любимият-мечтаейки за там, където двамата…тримата с детето, ще са щастливи, където всичко е възможно и прекрасно. Америка….Киното и филмите с хора, облечени в бяло, изпълват дните, нощите, мислите, мечтите и…

Минават три години. Тя продължава да го чака, вярва, мечтае…Облича мечтаната бяла копринена рокля, слага перлената огърлица…Вече е като Американка. Куфарът също е готов.Само да дойде и тръгват веднага.

Той се връща, но с новата си американска съпруга. Те, американците-той и жена му, искат да вземат детето. То ще е щастливо, там в „другата страна“, страната на Мечтите. Американката ще се грижи за него-като за свое собствено.

Две жени в бели рокли…Едната изглежда изящно и със самочувствие, другата нелепо. Болезнено осъзнаване…Тя е японската Гейша и никога няма да бъде като тях, свободните жени, облечени в бяло….

Краят на живота е логичен. Не защото е изоставена. Не защото взимат детето и. То ще е щастливо-там, в Америка. Защото за нея Мечтата се оказва Илюзия…Без Голямата мечта животът няма смисъл.

Чест! Самоубийство! Японска традиция!

Заповядайте на 13 май от 19 часа в Зала 1 на НДК да видите един спектакъл, вплел в себе си естетиката и дълбочината на Изтока с естетиката и зрелищността на Запада. Черно-бели кадри и приглушената мекота на японската стилистика – на фона им се откроява яркото и огнено сърце на малката Чо Чо Сан, която е цялата Любов, тя е самата Любов!

Свързани новини

Още от hotnews

Коментари