През месец март галерия „Сезони” е подготвила още една интересна изненада за своите почитатели.

Галерията ще бъде домакин на една забележителна изложба, която съчетава креативния и изследователски талант на художника - изкуствовед Пламена Димитрова – Рачева.

Заглавието на изложбата, в галерия „Сезони” е „През девет земи...” и представя графични творби, които сами по себе си са автобиографични.

„През девет земи...” е една специална изложба, която дава възможност да станем свидетели на творческото развитие и личните преживявания на автора. Всяка картина представя момент от живота на художника – чувство, мисъл, надежда или мечта, когато се докосваме до тях ние виждаме не само произведение на изкуството, но и обект, с който може да изградим емоционална връзка.

Творбите на Пламена Димитрова са мистериозни, тихи, вълнуващи и дълбоко затрогващи с тяхната концепция. Те представляват не просто готови произведения, израз на творческия талант на автора, но и много дни и години прекарани в усилен труд, време на вдъхновение, успешни и безуспешни експерименти, неразказвани истории и майсторство, постигнато сякаш с лекота.



Пламена Димитрова-Рачева е изкуствовед и художник. Тя не е само критик на изкуството, изследовател и историк, но и откривател. Тази изложба е едно пътуване на авторката – мистично пътешествие не просто назад във времето, а през цял един живот.

Пламена преминава през девет земи, сменя девет живота, за да достигне до откровения, които представя на зрителя тук.

Настоящата юбилейна изложба включва селекция на графични творби с автобиографичен характер от периода 2007-2014 г. Последните произведения изглеждат като сбор от извървените стъпки през нейния творчески и жизнен път и свидетелстват за художествената й зрялост.

Творбите са изградени от различни медии – фотография, рисунка, колаж и инсталация, преминаващи през многостепенна дигитална трансформация на образите и отпечатани върху ръчно изработена хартия. Това разнообразие от творчески похвати авторката умело организира и извежда до знаци. Така се редуват пейзажи, интериори и портрети.
Пейзажите при Пламена Рачева концентрират в себе си множество напластявания, натрупвания на изображението и преработка на видяното, така че те като краен резултат не са вече конкретното място, откриваемо в природата, а нещо напълно абстрактно, само маркер за спомен от нещо преживяно.

Фотография на маса с вечеря за приятели, роднини или просто повод за срещи и разговори напомня за тайнство, до което ни доближава авторката. Тя самата присъства директно в този наратив чрез автопортрет, в който образът макар и размазан, е все още различим и който ни напомня, че повечето истории са още неразказани, а образите непоказани.

Надежда Джакова, изкуствовед
Главен уредник на НМБИИ



„През девет земи...” в митологичната, фолклорната и приказната ни традиция е израз за нещо много, много далеч ....Това е метафора на инициацията т.е. посвещението което човек преминава в годините на своя живот.

В античната древност преминаването през девет земи е свързано с идеята за „сбъдването” т.е. хероизацията или херогамията. „През девет земи” винаги означава трансформация на личността постигнала по-висша степен на себепознание. Обикновено тя е видима т.е. постигната чрез обучение и вътрешна, придобита с житейския опит в изпитанията на които ни подлага света.

Деветте земи в митологията имат девет небеса. Девет планети от нашата слънчева система в астрологията управляват съдбата на хората и имат пряко влияние в духовния и физическия им живот. В космичния модел на света деветте небесни сфери от Дантиевият Рай представляват духовните йерархии на 9-те ангелски чина; или на 9-те степени на посвещение в духовното израстване на човек. Опозиция на тях са 9-те кръга на Ада и 9-те степени на духовно падение в него.

Според „Вечният календар” с който се отмерва живота на предците ни през епохата на Възраждането, ние съществуваме в орбитата на цикличното космично време в едно органично цяло с природния свят. За разлика от тогава, днес ние сме подчинени на линейното време в новите годишни календари, които отмерват само дни и месеци (с отбелязаните празници в тях). В датите не съществува връзка с предишни и бъдещи времена, както това е във „Вечния календар”. Но, има и още една особеност в него - в сравнителни таблици са отразени циклите на космичното време с отбелязаните в тях събития, прогнози за времето и съдбата на народите. Те са предизвестени, както и в цикличността на човешкия живот в който след първите 9 години за всеки следващ етап се прибавят 8 , т.е. 9-17-25-33-41-49-57-65-73-81-90 и т.н.

В настоящата изложба „През девет земи” са представени цикъл графични произведения с кодирани названия от дати. Отпечатани в един екземпляр върху ръчно отлята, колорирана хартия, те са колажирани в специално изработени вътрешни рамки с флорални мотиви. При създаването на графиките са използвани различни медии – фотография, рисунка, колаж, инсталация, словесни форми преминаващи през многостепенна дигитална трансформация на образите.

Реалността доведена до абстракция, сублимира от пространството фрагменти и е отражение на духовния ми свят. Графичните листове са знакови образи, показващи различни състояния на единението на човека с природата. В паралелни визии те ни внушават идеята за различните етапи в човешкия живот. Метафората за деветте земи, е метфора на деветте възрасти, през преминавам според отмерването на времето във „Вечния календар”.



Всички включени в изложбата произведения са мои авторски екземпляри и имат автобиографичен характер.

Рисувам идеи, рисувам защото душата ми го иска.

Рисувам неща лични, автобиографични, неща, които бих искала да споделя с другите.

Рисувам, защото пространството на моето въображение ме прави свободна.

Рисувам, защото това е нещо изначално в мен, подчинено на вътрешната ми потребност от красота и хармония. Така предавам естетичен и етичен образ на отношенията между мен и света.

Рисувам не от амбиция, а от вътрешна духовна потребност и това ме прави независима от амбициите на другите.

Материалният свят е красив и мъдър, и ако очите ни разпознават красотата, ние можем да познаем и да придобием мъдрост. Това не се учи, това се надгражда и самовъзпитава.

За мен словото и образа са неделими, така както мъжкото и женско начало са неделими в сътворението на живота.

Пламена Димитрова-Рачева