- Александра, как половинката ти Иван Ласкин те пусна да обикаляш България за снимките на риалитито и да пътуваш с малката София?

- Много се зарадва даже. Иван ми даде голяма подкрепа, защото бях много притеснена за снимките на “Фермер търси жена”. Не знаеш къде отиваш, какво те очаква. А в допълнение и с дете си е страшничко. Щастлива съм обаче, защото си изкарахме добре, забавлявах се, срещнах много интересни хора. Всеки от тях има различна история и причина, заради която няма жена до себе си. Момчетата, които участват в риалитито, са свестни, умни и работливи.

Да се чудиш защо са без жени. Нямат физическо време да срещнат любовта на живота си. Те стават преди 5 ч. сутринта, пределно ясно им е също, че няма да я намерят в дискотеката. Има и такива, които са доста наранени от нежния пол. Шокирах се, когато чух млад човек да ми казва: „Не мога да си намеря жена, защото ме е страх да се доверя.” Повечето от тях мечтаят за деца.

- А ти самата как се нави да хукнеш по пътищата с детето, за да снимаш риалити?

- Бях категорична, че ще пътувам с бебето, защото то има нужда майка си, а не от детегледачка. Да изпуснеш тези мигове с него, е грехота, а и аз я кърмя. Това, което ме примами, е, че работата не е на водещ в студио, който чете анонси от аутокю, а също възможността да обикалям по уникални места, въпреки че и така не пътувам малко.

От много време ми се занимава с телевизия. Стандартните водещи са красиви, жените са нагласени, с токчета, гримирани. А аз съм една, която ходи по полето с гумени ботуши, настъпва пирони, куцука. В началото наистина бях много притеснена, не знаех къде отивам. Обяснявам си го с факта, че в България имаме по-различна представа за фермерство. Първо си казах: „Какви фермери в България?” Това понятие го свързвам с крави, с овце, такива неща.

Представяла съм си едни потни чичковци, които садят по полетата. Това няма нищо общо с действителността. Срещнах интересни млади мъже, на по около 30 години, които с честен труд си изкарват прехраната. Те са добре финансово, интелигентни, хубави, грижат се за външния си вид, имат чувство за хумор. Бях изключително впечатлена.

- Значи преоткри българското село. Ти би ли могла да водиш такъв живот?

- Трябва да пробвам. Защо да не мога? Те наистина се спукват от работа, защото отиват в 5 сутринта и се прибират вечер. Някои от тях имат и работници, но въпреки това седят през цялото време. То така стават нещата, нали? Разбрах историите им, прекарах с всеки един цял ден. И да ти кажа, завидях на голяма част от тях заради местата, където живеят, за начина на живот, който водят!

Копах наравно с фермерите. Карах трактор. Беше супер, но настъпих пирон, който мина през ботуша и ми се заби в крака. Извадих си го сама. Отидох с рев при екипа, те извикаха Бърза помощ. Ходих да ми слагат ваксина против тетанус.

Видях и змия, изпитвам ужас от змии, ненавиждам ги. Не ме ухапа, слава Богу. Видях я и изпищях. Всички се стреснаха повече от моя писък, отколкото от змията. Влязох в една пшеница. Тъй като никога не съм ходила в пшеница, влязох с къса пола. Познай дали не излязох с такива големи червени плюски по краката и зверски сърбеж.

Момчето ми каза, че затова ходи с дънки, защото е нормално от пшеницата да получиш обрив, когато влезеш с голи крака, но на Александра това никога не й се е случвало, затова реши да направи интервю, вървейки из пшеницата с къса пола.

- Защо кръстихте дъщеря си София?

- Така си решихме, защото много харесваме това име, а беше и Св. Сава, когато се роди. На Иван първата му дъщеря се казва Люба. Той се шегува, че така ще дава пари само на един имен ден - Люба, София, а сега ще работим за Надежд.

Искам да ти кажа, че хората в България нямат чувство за хумор. Иван го беше казал някъде това, а по форумите възмутени граждани започнаха да пишат как може да си кръстим детето Надежд. Абе, вие добре ли сте, нямате ли чувство за хумор, какво ви става?

- Иван помага ли с къпането, сменянето на памперси?

- Много разчитам на него, защото сме само двамата, няма кой да ни помага, той много се грижи за София, често я гледа. Вчера си бяха двамата цял ден, аз заредих хладилника с кърма и отидох до Стара Загора, играхме там „Ножица трепач”. Имам му изключително доверие.

С малката много се обичат и разбират, а и на него му е голям кеф, с огромно желание я гледа. Много съм щастлива от това, защото има мъже, които, като се роди бебето, рязко им се увеличава работата. Нали се сещаш? Казват: „Аз трябва да отида дотам ...” или „Абе, обади ми се еди-кой си, че има проблем.” И изведнъж жената увисва сама с бебе вкъщи. При нас може би се получи така с гледането, защото нямаме баби. Като има много баби, не можеш да се доредиш до собственото си дете. Още като родих и се прибрах от болницата, Иван ми каза:

„Остави ми сега едно шише кърма и излез някъде с приятелки, аз ще гледам бебето.” Това се случи точно 4 дни, след като бях родила. Направо не знаех къде съм, не бях спала от раждането, защото това е страшна емоция, но отидох да пия кафе.

- Разбра се, че за малко си щяла да родиш на магистрала „Тракия”.

- Когато получих контракции, бяхме в Пловдив. Иван водеше един арменски бал. Отидох с него, бях си много добре, но като влязохме в ресторанта, започнаха контракциите. Отидох на лекар и се оказа, че съм с 4 сантиметра разкритие и е рисковано да тръгвам за София, защото може да родя преди Ихтиман. Обясних на Иван ситуацията, но исках да се прибера. Той каза:

„Спокойно. Ще стигнем навреме.” Дадоха ни едни стерилни ръкавици, ако се наложи бащата да изражда по пътя. Стигнахме в Окръжна болница, а той докато отиде да ми вземе багажа, аз му се обадих, че съм родила. Казаха ми, че съм родила леко като циганка, която има 11 деца.

- На кого прилича София?

-Одрала е кожата на Иван. Има една негова снимка като бебе. Може да ги различиш само по това, че снимката му е чернобяла.

- Как би реагирала майка ти Пепа Николова, ако можеше да види внучката си?

- Тя щеше да бъде изключително щастлива, да е на седмото небе. Толкова често говореше за внуци. Сигурна съм, че сега някъде отгоре тя пази нас и София. Искам да имам такива отношения с детето си, каквито аз имах с майка ми. Искам да бъдем приятелка с нея.

Източник: "Монитор"