Любопитно
Христо Мутафчиев пя в памет на Крикор Азарян
15 март 2011 | 14:14
За пръв път след прекарания тежък инсулт актьорът Христо Мутафчиев излезе пред публика, за да почете своя приятел и ментор проф. Крикор Азарян
За пръв път след прекарания тежък инсулт актьорът Христо Мутафчиев излезе пред публика, за да почете своя приятел и ментор проф. Крикор Азарян, съобщава "Новинар".
Това се случи в понеделник вечер в Народния театър „Иван Вазов”, където възпитаници и последователи на големия режисьор отбелязаха символично 77-ия му рожден ден със спектакъла „Бележки по полетата”.
Седнал на стол под импровизирана арка в дъното на сцената, с непроменен от болестта дрезгав тембър, Мутафчиев изпя „Цветя за мъртвите” (Flores para los Muertos) – песента от постановката на Азарян „Трамвай Желание”.
Аплодисменти неколкократно прекъсваха емоционалното изпълнение на шефа на Съюза на артистите и бенда на Мишо Шишков.
Тържествената гала в памет на маестрото, завещал на съвременниците си брилянтни спектакли, незабравими уроци по човечност и талантливи ученици, мина под диригентската палка на един от тях – Камен Донев. Напълно в своя стил, вместо тъжен заупокой той направи от представлението пъстър и весел калейдоскоп от спомени.
От екран над сцената Малин Кръстев, който в момента имаше участие в друг театър, виртуално почерпи своя някогашен преподавател с любимия му сладолед. Иван Радоев си призна как след нескопосно изпълнение на Шекспиров монолог педагогът обобщил: „Майна, личи си, че си син на поет – една вярна дума не каза, но всичко беше в рима”. Огнената Касиел Ноа Ашер сподели своите 33 джедайски урока, формулирани под влияние на професора, първият от които гласи: „На чар може да разчиташ само 10 минути – след това трябва да играеш, и то добре”.
Стефан Вълдобрев, чиято театрална музика бе саундтрак на „Бележки”-те, разкри как като начинаещ студент свил пепелник от сладкарницата срещу ВИТИЗ в изпълнение на актьорска задача. Чочо Попйорданов пък разказа как се борил като боксьор със своята скороговорка, а Коко го посъветвал:
„Трябва да уморяваш ролята, не да я биеш”. Сред емоционалните поанти на вечерта бе вихреният монолог на Деян Донков като Лопахин от „Вишнева градина”, който Азарян, вече отпаднал, слушал на живо по телефона от болницата. Както и откъсът от „Български разкази” на Мариус, който довери, че професорът се явил в съня му с послание: „Не вграждайте хора и сенки, вграждайте небето в себе си...”.
От плът и кръв или на видео в дефилето на обич и признателност се изповядаха още Галин Стоев, Бойка Велкова, Анастасия Ингилизова, Стефан Мавродиев, Иван Ласкин, Меглена Караламбова, Марин Янев, Валентин Танев, Лилия Маравиля, Стефка Янорова, Красимира Кузманова, Койна Русева, Яна Титова, Лилия Абаджиева, Рени Врангова, Албена Колева, а някои от актьорите, заети тази вечер в други предс
Коментари