„Чудесата в нас“ е преживяване, което съчетава древни духовни практики от йога, медитации и най-обичаните български песни. Всички текстове за медитациите са написани от самата Меги Димчева. „Чудесата в нас“ ще се случат на 6 юни, 19:00 ч., в „Топлоцентрала“. Миглена Димчева Гаврилова, по-известна като Меги Димчева, е родена на 29 януари 1974 г. Омъжена, с един син – Константин.

- Изправяте се пред ново предизвикателство: спектакъл-медитация. Не звучи ли това наименование твърде специализирано за широката публика и какви зрители очаквате?

- Все повече хора, особено жени, застават на пътя на духовното, търсят себе си, искат да са щастливи, да ги води сърцето, а не разумът. В Епохата на Водолея духовното е онова, което все повече ще доминира. А медитацията е начин да се свържеш със себе си и да разбереш какво точно искаш. Медитацията е практика на тишината и спокойствието. Когато стоим неподвижни и в тишина, ние може да усетим какво се случва вътре в нас. Чрез нея давате възможност на интуицията да ви води, вместо да се въртите в затворен кръг между съмненията, страха и несигурността. Все повече хора усещат, че това е начин да бъдете по-щастливи, спокойни и леко да вървим там, накъдето ни води сърцето.

- Вие как за първи път се обърнахте към медитацията? Дава ли тя отговори, които останалите, които не я практикуват, не могат да намерят?

- Срещата ми с йога дойде в момента, когато исках да стана майка, но не се получаваше. Тогава също потърсих друг подход освен конвенционалната медицина към мечтата ми да имам свое дете. Тогава това напрежение не ми позволи да се отпусна докрай и да усетя йога като духовно преживяване. През последните 3 години също преживях труден период в живота си и се обърнах отново по-задълбочено към йога и медитациите. И тъй като не откривах в интернет нещо, което да ме докосне като тембър, като съдържание, реших сама да започна да пиша текстовете спрямо моите усещания и нужди. Така се родиха и моите медитации, които публикувам в ютуб канала на „Чудесата в нас“. Не говоря обаче за дълбоките медитации, в които само хора, които практикуват с години, могат да навлязат, а по-скоро за релаксация, в която да успокоим мисълта си, тялото си и да чуем интуицията си.

- Залагате на вечните български песни. Меломан ли сте от малка? Кой ви откри красотата на хубавата музика?

- Най-много харесвам българската музика. Няма друго изкуство, което да ме докосва толкова дълбоко. Още от малка знаех всички песни, изпълнители и си представях как един ден ще се запозная с тях. Открих, че някои от любимите ми български песни въздействат изключително силно на всичките ми сетива. Дори слушането на една песен, която те пренася на друго място, е вид медитация. Вярвам, че тестовете и музиката са написали като повик от Вселената към техните автори.

- Убедена сте, че идва време, в което човечество ще „процъфтява в любов“. Как оцелява тази ваша вяра при всичките войни, катастрофи, насилие, на които сме свидетели непрекъснато?

- Прочетох наскоро в една книга, че „любовта е разговор между душите“. Ние самите сме на този свят родени от любов! Затова чувствам като своя мисия да карам хората по-често да гледат през очите на любовта. Защото, когато вие гледате по този начин другия, той също ще ви отвърне с любов. Всеки човек изначално е добър, но обстоятелствата в живота го карат да забрави за тази своя добрина. Всички тези войни и насилие, за които казвате, са провокирани от много силно его, от ума, който иска все повече и повече от материалното. А истината е, че в материята сме много повече нещастни. Разбира се, трябва да разполагаме със средства, за да пътуваме, за да живеем, но не това трябва да е приоритет в мислите ни.

- Смятате 50-годишния си юбилей за преломен в живота си. Явно не сте от жените, които крият възрастта си. Какво направи този юбилей толкова жизненоопределящ?

- Това е едно особено усещане, че аз съм на моя път, където се ценя много повече и се обичам, където успявам да намеря време, за да се развивам и опознавам своите възможности. До този момент бях отдадена на работата, на детето ми (не че сега не съм), на близките ми, които имаха нужда от мен. Сега намирам време за себе си и наистина виждам, че човек е най-голямото чудо във Вселената, стига да повярва в това.