Театър Азарян отваря вратите си с ''Чайка'' на Чехов

“Ще има театър – той ще се казва Азарян и ще отвори врати на 26 октомври (понеделник) от 19:30 ч. със спектакъла “Чайка”. С тези думи директорът на Националния дворец на културата (НДК) Мирослав Боршош се обърна към журналистите в препълнената зала на ПРЕСКЛУБ–НДК.

“Ако трябва да бъда честен, би било достатъчно да изчета думите на Яна Борисова за театър Азарян и след това думите на Явор Гърдев за театъра, защото сякаш те двамата са изчерпали всичко, което има да се кажe. Но ще изкажа и огромното си уважение към целия екип, който работи в Двореца и който направи възможен театър Азарян”, каза Боршош.

“Да отгледаш театър е като да имаш много чувствително, ранимо дете със слаба имунна система. И за подобно създание трябва да се грижиш с много любов и внимание, с цялата си отдаденост”, категоричен беше директорът на Двореца. “Всеки грозен шум, всяка ругатня, обида или незачитане на театъра може да го прекърши. За нас театърът не е само билетчета и левчета. Той е състояние на духа - на Двореца и на хората, които работят тук”. Боршош изрази надежда, че отсега нататък всеки ще нарича театър Азарян - "моят театър”.

“Преди около половин година, когато с Мирослав Боршош започнахме да говорим за тази идея, предвкусвахме сложността и се надявахме, че ще е много приятно и смислено. Сега, пред финала, знаем колко по-трудно и приятно се случва това, което сме си представяли”, каза сценографът Никола Тороманов - Фичо. Той подчерта, че добрият екип, който се e сформирал, дава предпоставка за благоприятен творчески процес и устойчивост във времето.

“Много съм развълнуван, защото, покрай премиерата на представлението “Чайка”, се случва нещо значително по-голямо, на което рядко съм ставал свидетел в моя живот – откриването на нов театър в България. Всички ние тук се чувстваме съдбовно свързани с театъра и затова, когато се отваря едно ново място, събитието е двойно по-голямо”, бяха първите думи на режисьора Явор Гърдев. Той подчерта, че изборът на “Чайка” не е случаен, тъй като това е постановка, достойна да бъде изиграна първа в един нов театър. Той благодари на целия екип, който е замесен в реализацията на проекта, като не скри огромната отговорност на предизвикателството, което представлява поставянето на сцена на пиесата “Чайка”. Не само поради адаптирането й и разполагането й в българския контекст, а заради събирането на такава звездна плеяда от актьори, сред които са: Снежина Петрова, Владимир Пенев, Ованес Торосян, Елена Телбис, Захари Бахаров и др. Актьорите са съавтори в голяма степен. Всяко едно от нещата се проверява през тях в развитие на характера, променя се. Това е един колективен проект и той изисква съучастничество”, завърши Гърдев.

Дебютът на режисьора Явор Гърдев в необятната вселена на Антон Павлович Чехов – “Чайка” ще превърне бившата Зала 2 на НДК в най-новото театрално пространство у нас. Със спектакъла, който беше любим на Крикор Азарян, ще се открие на 26 и 27 октомври от 19:30 ч. амфитеатралната сцена, която носи името на големия режисьор.

Костюмите са дело на Свила Величкова, а сценографията - на Никола Тороманов.

ПОВЕЧЕ ЗА ТЕАТЪР АЗАРЯН

Театър Азарян е най-новото театрално пространство в София – част от огромния културен механизъм на НДК. Утвърдени имена на българската и европейската сцена ще асоциират работата си с този кураторски проект. Театърът ще дава пространство за изява на млади творци, които чертаят новите тенденции в изпълнителските изкуства. Театър Азарян има амбицията да обедини голяма група артисти в обща социална, културна и естетическа идея, които да създадат творческа микросреда на обмен със своята публика. Тук ще се канят най-добрите български режисьори, които да реализират своите постановки, както и млади творци, на които театърът ще даде сцена за изява. Амбицията е в театъра да бъдат възстановени емблематични постановки от българската драматургия.

Яна Борисова

СВЕТОВНАТА ДУША

«...и започваш да вярваш, че наистина е възможна една световна душа...»

Дорн, «Чайка»

Нашият дом е театърът. Ние живеем в него. Неметафорично. Буквално.

Веднъж стъпили в театъра, моментално го разпознаваме като мястото, което сме обитавали далеч преди да ни има и в което без съмнение ще останем завинаги. Установяваме го мигновено и окончателно. Още в незряла възраст. Където и да хвърлят пъповете ни, накрая те падат там.

Един сади дърво, друг вдига къща, a трети сковава сцена, за да заживее на нея. Неметафорично. Буквално.

Растем, съзряваме, стареем и умираме в театъра. Застанали в кръг около

сцената, хванати за ръце, събрани в една световна душа.

Ние, отиващите към театъра, всъщност се връщаме у дома.

Явор Гърдев

ЗА СПЕКТАКЪЛА:

Режисьор: Явор Гърдев

Превод: Мария Вирхов

Сценична редакция и постановка: Явор Гърдев

Сценография: Никола Тороманов

Костюми: Свила Величкова

Музика: Калин Николов

Изпълнителен продуцент: Ростислава Генчева

Помощник-режисьор: Михаил Жекунов

Координатор каскади: Велизар Пеев

Реквизит: Елена Ямантиева

Фотограф: Яна Лозева

Графичен дизайн: Теодора Симова

С участието на:

Снежина Петрова – Ирина Николаевна Аркадина

Ованес Торосян – Константин Гаврилович Треплев

Михаил Мутафов – Пьотр Николаевич Сорин

Елена Телбис – Нина Михайловна Заречная

Николай Урумов – Иля Афанасиевич Шамраев

Светлана Янчева – Полина Андреевна

Лилия Гелева – Маша

Захари Бахаров – Борис Алексеевич Тригорин

Владимир Пенев – Евгений Сергеевич Дорн

Христо Петков – Семьон Семьонович Медведенко

Стоян Габровски – Яков

ДЕСЕТТЕ ЗАВЕТА НА КРИКОР АЗАРЯН:

1. Бъди в мир със себе си;

2. На сцената не излизай, ако няма какво да кажеш;

3. Да си на сцената не трябва да е задължение, нито пък само възможност за изява, а преди всичко вътрешна духовна потребност;

4. На сцената трябва да сме почтени спрямо зрителя и да не лъжем, още повече че всичко, което правим, е наужким. В тази игра ние сме пратеници на въображението в търсене на нещата отвъд видимото и живеем на сцената донякъде от детско любопитство, но най-вече примамени от неясния и будещ тревога и страх силует на истината. Всичко това не търпи претенциозност и лъжа;

5. Тази игра става с взаимна любов и вяра. Кoлкото повече любов и вяра, толкова повече творческа лудост и радост от процеса. А за това са нужни артисти, емоционално възбудими и заразителни. Актьорството не е за темерути и дебелокожи;

6. Не забравяй, че не знаеш нищо от онова, което предстои да се случи;

7. На сцената се мисли и действа, а чувствата идват сами – стига да имаш душа на артист;

8. Не ти си важен, важно е това, което правиш;

9. Да си съвременен – това значи да си необичаен и неочакван в постъпките и в реакциите си. Но това не значи да не си мотивиран и да липсва логика. И тук е разковничето: да вдигаш летвата на неочакваното до невероятност, въпреки съществуващите закони на гравитацията;

10. Това, което респектира и възторгва зрителя, е лекотата и простотата, с която артистът прави нещата. Точно тези умения го извисяват в неговите очи, защото на зрителят му е пределно ясно, че той това никога не би могъл да го постигне. Смъртта настъпва тогава, когато публиката престане да реагира и ръкопляска, защото си мисли: “Това и аз го мога”.