Слави Трифонов пуска 21-ия си албум

Преди 4 години сценаристът Ивайло Вълчев отива при Слави Трифонов и му показва нов текст.

Странен е, строфите не се римуват, а думите трудно могат да се вкарат в някакъв ритъм.

Водещият обаче влиза в студио и го записва без музика, просто декламира текста така, както го усеща, пише 24chasa.bg.

Прави го един-единствен път. По-късно Слави предлага на Евгени Димитров като фон да звучи музика по мотиви от втората част на Седма симфония на Бетховен.

"Много е шашаво и ексцентрично", е първият отговор на Маестрото. И му отнема месеци наред, за да напасне текста към точно тази мелодия с компютърни програми.

Всъщност това е парчето "Един от многото" - най-дълго правената някога песен от "Ку-ку бенд" - 4 години. (Виж текста долу.)

Така се казва и 21-ият албум на групата, който Трифонов пуска в петък. Предишният, "Македония", излезе през 2010 година.

"Албумът е един от най-силните, които сме вадили досега. Това, което е събрано в тези 80 минути, е смисълът на живота ни", казва Димитров.

От лятото досега Слави и хората му са записали в студиото 12 песни от общо 21 в албума.

"Имаме много материал, можем да направим няколкочасов концерт, без да изсвирим нито една стара песен. Дали ще правим турне през лятото - твърде рано е да се каже. Искрено се надявам да организираме", каза Маестрото.

"Един от многото"

Преди да се родя,
една секунда преди да се родя
изгубих най-голямата си битка.
Една секунда преди да се родя,
аз бях награбил Господ за реверите,
в лицето му крещях и пръсках слюнка,
наричах го със думи, от които
във гърлото ми пламваха пожари,
обезумял го блъсках във стената,
в очите ми сълзи и кръв се смесваха,
а аз крещях, заплашвах, убеждавах,
накрая даже молех като пъзльо
и исках едно-единствено...
Едно-единствено,
но той не ми го даде.
Докато удрях, той не се и дърпаше,
а само ми се смееше със глас.
Когато му омръзна,
той стисна юмруците ми в длани,
заби глава в челото ми и каза:
„Млъкни! Върви! Оправяй се самичък!"

И ето ме, дойдох, изпратен тук отново -
един-единствен, или един от многото,
да проверя кое се харчи повече и да сравня
силата на словото с тази на оловото.

И ето ме, дойдох, изпратен тук отново -
един единствен, или един от многото,
да проверя кое се харчи повече и да сравня
силата на словото с тази на оловото.

А исках, щом тъй и тъй ще трябва да се раждам,
да се родя, но не човек, а камък.
И не защото ме е страх от хората, не само...
Не ме е страх от тях, каквито са -
плът, кръв и кости, мускули и зъби,
но ме е страх от туй, което те усещат -
тъга и самота, любов и радост,
предателства, приятелства, измами...
Не исках повече това, но го получих.
И за добавка
сърце ми даде Богът мой приятел.
„Пълни си го - ми каза - с чувства разни,
а ако щеш пък, дръж си го и празно.
Каквото да направиш - ще е грешка,
ще ти е гадно, а на мен - забавно!
Наздраве, копеле, нали? Наздраве!
Пък ти все някак там ще се оправиш"...

Повярва ли в това, което ти говоря?
Повярва ми, нали?
Млъкни! Недей да спориш!
Сълзата във окото ти показва, че ми вярваш,
краката ти в леглото ми показват, че ми вярваш.
Обичаш ли да слушаш истории, в които
все аз съм най-добрият и все аз съм победител?
Обичаш ли да идвам изстрадал и измъчен,
а ти да ме обичаш, за да не ми е мъчно?
Обичаш ли да виждаш как в дълбокото се давя
и как поемем въздух, когато насила ме спасяваш?
Обичаш ли ме всеки път, когато те излъжа,
а после ти крещя, че с нищо аз не съм ти длъжен?
Обичаш ли, когато те правя по-нещастна?
Обичаш ме, нали...
Това е най-ужасното.
Такива като теб ме карат да се раждам
отново и отново, отново и отново, отново и отново...
И все човек, не камък...