„ЗАГУБЕНИ СПОМЕНИ, НАМЕРЕНИ МЕЧТИ”
„Реконструиране на българското село 2014”

PCCA / Пирянков Център за Съвременно Изкуство селo Старо Железаре
куратори: Катажина и Венцислав Пирянкови
откриване на изложба на 23 август, 18:00

„Правилното разбиране на всеки въпрос и неразбиране на същия въпрос не напълно сe изключват взаимно”
(Франц Кафка „Процесът”)

На 23-ти август ще започне второто издание на фестивала за съвременно изкуство в малкото селце Старо Железаре, близо до Пловдив. Там артистите от Полша - Катажина и Венци Пирянкови основават Центъра за Съвременно Изкуство и вече втора година инициират културни събития.

Това е продължение на проекта, започнат през миналата година за обновяване на българското село, намерил интерес сред артистичните среди от града, но преди всичко сред местните хора, които се ангажираха с него над всички очаквания и емоционално подкрепяха артистичната атмосфера.

Може да попитате защо фестивалът е в това безлично българско село? А защо не? Каква стойност би имало изкуството, ако не достигне до хората? Изкуство в изолация, изкуство само за артистите, е мъртво изкуство.



Във фестивала вземат участие артисти от Полша и цяла България, както и местни жители, сред които винаги има хора с артистични наклонности. През цялото лято се реализират артистични проекти, срещи, уъркшопове, лекции. Предстои откриване на изложба на 23 август – ще се покажат творби, сътворени през този период, както и други артистични дейности.

Тазгодишният фестивал е с крачка напред. Целта е по-дълбоко да се вплете в местния емоционален климат и да стимулира творческа активност. Главната идея на проекта е да усетим и видим елементите на сюрреализма и гротеската от всекидневния селски живот и да ги изведем до артистизъм, който може да бъде както вдъхновяващ, така и отблъскващ, но винаги представя различна гледна точка.

Желаем да създадем фантастичен микс на тази далечна за градската агломерация действителност, далеч от морализиращите и еднозначни приказки, където доброто побеждава злото, по-скоро потопена в света на абсурда на Франц Кафка и Бруно Шулц. За това хуморът и иронията са тук ключови, без морализиране и оценка.



Фестивалът се концентрира също и на характерните за района културообразуващи характеристики. Тук, в специфична среда, съжителстват българи, още от времето на траките, както и роми, които са голяма част от младото селско население. Поколения наред православни, католици, мюсюлмани и български евреи живеят в цяла България в многокултурна симбиоза, за която днес много се говори, но рядко се вижда.

Връзката между човека, природата и животните, тук също е ключова. Като у Кафка, след падането на мрака, действителността и животните добиват магичното въздействие на фантастични същества. Хор на чакали, лай на вързани на вериги кучета, на всеки покрив – гнезда на щъркели, стада от кози, кокошки, рояците мухи и комари и бавно пропълзяващите костенурки, тук носят очарованието на един магичен свят.

Старо Железаре от една страна е много екзотично, а от друга – много типично село. Изкусително е, както при италианския режисьор Пиер Паоло Пазолини, да се анализира човешката природа и нейните жизнени нужди и потребности. Изкусително е да се открият съкровищата, които се крият в загубените спомени и намерени мечти. Селце, в което на пръв поглед нищо не се случва, е кипящ организъм от емоции, желания, радости и фрустрации идващи от контактите с природата, хората, общността и политиката.



Разказите и спомените на хората от Старо Железаре, чиято средна възраст е 60 години, са като прашни перли, за които в своите фантастични разкази пише българският писател Елин Пелин:

„Науката и мъдростта са дело на миналото. Настоящето е винаги било море от чувства, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път. Техните сълзи, техните вопли, радости, стремления, измами и душевни тържества, техните мисли и опити падат като скъпоценни бисери в бездните на това море. И когато се оттече в далечното минало, хората намират на дъното му утаени всичките попаднали съкровища и черпят мъдрост.”

Изкуството не е просто развлекателна индустрия или стока. Hеговaтa роля не се свежда до удоволствие и забавление или до утвърждаване на собствени убеждения. Доброто изкуство има амбицията да бъде като огледало на обществото и се развива в атмосфера на жив и съзнателен дебат.

Трябва да търсим това, което ни отличава, а не ограничава. За това, чрез този проект, искаме да покажем как чрез локални действия, можем да променим света глобално, в името на красотата и любовта.