search icon
search icon

''Крал за един ден'' - опера от Джузепе Верди

Режисьор на „Крал за един ден” е Петко Бонев, директор на Държавната опера – Стара Загора, музикалното ръководство е на Стефан Линев, диригент – Здравко Лазаров, хореография – Алида Бонева

На 23 януари тази година за първи път в България Държавната опера-Стара Загора представи комичната опера на Джузепе Верди „Крал за един ден”, либрето - Феличе Романи, по пиесата Le faux Stanislas от Alexandre-Vincent Pineux-Duval.

На 13 юни постановката гостува на сцената на Софийската опера и балет, което е голяма чест за целия екип.

Режисьор на „Крал за един ден” е Петко Бонев, директор на Държавната опера – Стара Загора, музикалното ръководство е на Стефан Линев, диригент – Здравко Лазаров, хореография – Алида Бонева.



Оригиналната сценография е на Борис Стойнов, а атрактивните костюми са проект на Цветанка Петкова-Стойнова, хормайстор-Младен Станев, концертмайстор-Паулина Колева.

В ролите ще видите известни имена на нашата и международна сцена - Крум Гълъбов (Кавалер Белфиоре), Даниела Дякова (Маркизата на Поджо), Русалина Мочукова (Жулиета от Келбар). С ярко присъствие са и солистите Ивайло Йовчев (Едоардо), Евгений Арабаджиев (Барон на Келбар), Диан Георгиев-гост (Ковчежник), Марк Фаулър (Граф на Ивреа), Теодор Петков (Делмонте).



…Годината е 1733-та, а мястото - дворецът на барон Келбар близо до Брест, Франция. Полският монарх Крал Станислав Лешчински, историческа фигура по време на Войната за престол, загубва трона си след саксонското нашествие в битката при Полтава през 1709 г. През 1733 г. той се връща на власт, но през 1736 г. отново е детрониран и изпратен на заточение във Франция.

Действието в операта се развива през 1733 г., когато Станислав се връща в Полша, а оставя френския офицер, кавалера Белфиоре да го представя във Франция. Белфиоре се озовава почетен гост на двойна сватба в дома на Барон Келбар. Мнимият крал се възползва всячески от новопридобитата си власт, включително приема и ролята на сватовник, обърквайки плановете за уредените бракове. Но пък накрая триумфира истинската любов – между Кавалер Белфиоре и Маркизата на Поджо и между Жулиета от Келбар (дъщеря на Барона) и Едоардо (племенник на Ковчежника).



Операта е поставена за първи път на 5 септември 1840 г. в Миланската скала със заглавие „Мнимият Станислав”. В началото на юни същата година младата съпруга на Верди заболява от остър енцефалит и умира на 26 години. Две години по-рано, през 1838 година смъртта е отнела малката му дъщеричка Вирджиния, а малко след нея (точно преди премиерата на първата му опера „Оберто”) – и синът Инджинио. Премиерата на „Мнимият Станислав” претърпява неуспех. Верди, сломен от своята голяма лична трагедия и провала на операта, прекъсва договора с импресариото си Франческо Мерели и се заклева да не напише повече нито една нота повече…

Само пет години по-късно /1845 г./, играна във Венеция, операта „Мнимият Станислав“ има чудесен прием. Играе се през 1846 г. в Рим и в Неапол. С изключително красива музика, интересни ходове на Любовта, чудесни ансамбли и възможно най-щастливият край – втората опера на младия Верди е един приказен калейдоскоп, в който всички „цветни стъкълца“ /героите/ намират своето точно и хармонично място.

Свързани новини

Още от hotnews

Коментари