search icon
search icon

Лили Иванова: Заключителен концерт няма да има

Моят дух е този, който ме води и помага

- Г-жо Иванова, намираме ви в период на подготовка и репетиции с групата ви. Разкажете ни как сте и над какво работите.

- В момента сме в репетиции за предстоящия концерт в Брюксел на 12 октомври. Подготовката по него е вече на финала - остава по-малко от месец. Имаме нови попълнения в групата - към Огнян Енев (пиано, тромпет и саксофон) и Орлин Цветанов (цигулка) се присъединиха Ангел Дюлгеров (китари и цигулка) и Росен Ватев (барабани и перкусии). Направили сме и промени в звученето на някои песни.

- Вълнувате ли се за това как се продават билетите и каква публика ще срещнете в залата или сте изцяло фокусирана върху изпълнението и представянето си?

- Пълната концертна зала е най-голямата награда за един изпълнител.

- Наясно съм колко е трудно в момента на хората да отделят средства и време и да дойдат в концертната зала. Ценя този жест и поднасям своето уважение.

Всеки концерт изисква пълна концентрация - както от мен, така и от моите музиканти и целия ми екип. Забелязвам тяхното старание да бъдат винаги перфектни и им благодаря за това.

- При един от последните ви големи концерти това лято на плажната ивица в Лозенец разбрахме, че Васко Василев е изпратил електронната си цигулка - да помогне в звученето, и да бъде символично с вас. Моля да ни разкажете повече за това и ще я вземете ли с вас и в Брюксел?

- Цигулката на Васко е вече част от нашия състав. Ангел Дюлгеров, който е популярен като китарист, е завършил цигулка всъщност. Това ме провокира да опитаме да направим част от песните с две цигулки. Благодаря на Васко за жеста и за това, че винаги е готов да помогне с всичко, което може. Сега цигулката му живее вкъщи и със сигурност ще пътува с нас в Брюксел.

- Знаем, че с Васко Василев сте добри приятели и той говори за вас с огромна любов и възхищение. Имате ли други колеги, с които говорите за музика, за проблемите на пазара и ситуацията с българската песен, или по-скоро разчитате на собствената си преценка и интуиция?

- Винаги съм разчитала и разчитам само на себе си. Не обсъждам с никого, защото това обикновено води до оплакване и мрънкане, а имам достатъчно много идеи и предпочитам да се занимавам с тях, отколкото да анализирам задънени улици.
Проблемите на пазара на българската популярна музика са обширна тема. За себе си мога да кажа, че не съм спирала да съм действащ артист и имам много ясна представa за ситуацията. Нещата са сериозни и до някъде са въпрос на манталитет, отношение и възможности.

- Защо се конфронтираха с вас композиторите, които написаха толкова много хубави песни? Как коментирате ситуацията?

- В една песен има няколко компонента - музика, текст, аранжимент и изпяване. Всеки може да напише един шедьовър, но ако няма кой да го изпее, той ще остане завинаги в чекмеджето. Това е валидно и в другата посока - можеш да имаш юизключителни гласови възможности като певец, но ако няма какво да изпееш, няма как да се реализираш. Никога не съм имала мнение за себе си, че съм най-гениалната. Репертоарът е важен за един певец. Моята кариера стартира с песента на Йосиф Цанков “Събота вечер”, която е част от актуалния ми репертоар в момента, и продължава да има своята стойност.

За конфронтирането с композиторите нямам какво да кажа, защото аз не съм се конфронтирала с никого. Смятам, че цялата тази енергия е загубена напразно, защото можеше да се впрегне в създаване на нова музика.

- Наскоро Васил Найденов ми каза: “Съжалявам в днешно време, че нямам възможност да издържам голяма група, да работя с живи музиканти. Не мога да си позволя да изхранвам голям оркестър. В България, като кажа Лили Иванова, и с това се изчерпва списъкът на певците, които го правят.” Има ли рецепта как го постигате това?

- Рецепта няма. Има желание и критерии. Не си позволявам компромиси. Музиката преди всичко е ниво и отговорност. Не можем да говорим сериозно за концертен живот, а да нямаме действащи музиканти, когато правим концерт. Не казвам, че е лесно -
голяма част от приходите, които получавам, аз инвестирам обратно в музиката
Няма друг начин да се създава нова продукция, да се поддържа репертоар и да се отнасяш с уважение към публиката.

- Смятате ли, че тенденциозно не се пуска българската музика, затова е добре да има закон за задължителна ротация на българска музика по нашите радио станции и телевизии, както е навсякъде в Европа. Ето, отиде ли човек в Гърция, Сърбия, Турция, Франция, Италия, по музиката в ефира ще познае страната. Пътувате често до Русия - и там е така. Само в България това не може да се случи.

- Не съм аз тази, която ще реши този проблем. Мотивацията да се създават нови български произведения на изкуството е въпрос на държавна политика, на законова основа и на създаване на правила и среда за тяхното развитие.

Колкото повече нова музика се създава, толкова по-вероятно е да се случи и по-забележим пробив някога. БГ Радио е единственият ефир, който подкрепя българската музика, а загубата на професионалист като Ана Мария Тонкова преди няколко седмици е огромнa. Без платформа за живот на музиката, каквато са медиите, няма как това да се случи.

Ако ние не защитим труда си, няма как да очакваме някой отнякъде да дойде да го оцени.

- Някой, независимо от коя управляваща политическа сила, обръщал ли се е към вас да разбере мнението, наблюденията ви за развитието на българската забавна музика?

- Не, никога.

- Виждате ли в младата певческа вълна ваш наследник?

- Публиката е тази, която решава.

- Какво според вас е равнището на масовата култура днес?

- Не обичам да се правя на велик капацитет, но имам своето мнение. Размиват се критерии и стойности, отричат се цели епохи от историята, личности, допринесли за страната ни, и всичко е някак завоалирано в една удобна мъгла. Усещането e, че
дистанционното е заместител на книгите, разговорите, мисленето дори
Дано един ден да не се срамуваме от избора, който правим днес.

- А състоянието на българската поп музика?

- Къде можем да чуем тази поп музика? Колко концерта на български поп изпълнители се организират годишно при вход с билети?

Когато музикантите работят само за оцеляване, не могат да се очакват големи успехи. Свикнали сме да виним другите за нашите провали. А дали полагаме достатъчно усилия, дали влагаме всичко от себе си, за да имаме претенция за адекватна поп музика, не е ясно. Имаме добри изпълнители, имаме и добри композитори, но има недостиг на характери,  а освен това трябва и да положим труд.

- Откъде се информирате - телевизия, радио, вестници, интернет?

- Гледам само новини и слушам радио.

- Успява ли да стигне до вас всичко, което се изписва за вас? Как устоявате на това да не реагирате, когато видите откровена неистина по свой адрес?

- Научила съм се да отсявам това, което трябва да чета, и това, което не трябва да чета. Важното е аз да съм наясно с истината. Тя ми дава спокойствие и ме прави неуязвима. Моето предимството е, че имам късмет с характера си - достатъчно съм силна, за да не се налага да се обяснявам.

- Кое ви дава сила да продължите? Кои са примерите в живота, които ви дават опора?

- Сила да продължа винаги са ми давали моята публика и моят дух. Наясно съм какво
мога и никога не съм се надценявала. Колкото до примерите в живота ми, това е примерът на моите родители - честни и почтени.

- Работохолизмът ви е пословичен. Около концерта в зала “Арена Армеец” през ноември миналата година се писа, че едва ли не той е бенефисен и след него ще приключите концертната си дейност. А вие не се спряхте цяла година.

- Такъв концерт - бенефисен, никога не е бил планиран, няма и да бъде - никой не знае кога е върхът на творчеството. Вълнува ме всяка идея за нова песен, за нов текст, за нова посока. Интересуват ме тенденциите в представянето на музиката на живо - цялата продукция като осветление, нови технологии, които допринасят за представянето на музиката.

- Прави впечатление начинът, по който изглеждате и особено отношението ви към сценичните дрехи. Имате ли личен стилист, на когото се доверявате?

- Решенията за външния си вид определямсама. Това винаги е в хармония с моето вътрешно усещане за красота и удобство. Цялостната ми визия, разбира се, е подчинена на музиката и на прецизната ми преценка кое ще бъде адекватно към фигурата ми.

Мой скъп приятел ме е абонирал за водещи френски модни списания и те ми помагат да съм информирана за съвременните тенденции. В София АLLURE е бутикът, който задоволява моите изисквания по отношение на актуалната мода днес.

- Обичате ли да пътувате в непознати страни?

- Обичам, стига да е свързано с работа - концерт, звукозапис. Извън това май не ставам за турист в класическия смисъл на думата.

- Изпитвате ли понякога усещане за самота? Това тежи ли ви и как го компенсирате?

- Това е един от често задаваните ми въпроси - нямам момент в моя живот, в който да съм се почувствала самотна, но oбичам да съм сама. Това ме зарежда невероятно и ме концентрира. Винаги работя нощем, когато е тъмно и всички спят.
Преди концерт например не обичам никакво суетене около мен, не искам да бъда обезпокоявана от никого и по никакъв повод освен от хора от екипа ми.

А в личен план имам около себе си приятели, с които се чувствам прекрасно, така че всичко е наред.

- Как присъства музиката в ежедневието ви? Каква музика харесвате?

- Музиката, която слушам, трябва да ми въздейства емоционално, а това ми дава и нови идеи.

- Направихте мил жест при последния концерт на Патрисия Каас в България, като изпратихте разкошен букет на нейната пресконференция, за да  пожелаете успех, а тя на свой ред ви покани да се срещнете след концерта и ви подари последния си албум. Кои са актуалните артисти, които следите с интерес?

- Интересно ми беше да видя интерпретацията на Патрисия Каас върху творчеството на Едит Пиаф. Впечатли ме, че имаше собствен прочит, без да я имитира. Каас е голям артист и успехът  не е случаен.

Интересувам се какво става в света на съвременната музика в световен мащаб. Трудно ми е да посоча конкретни имена. От всеки музикален стил нещо може да ме вдъхнови - Стинг и Елтън Джон са сред любимитеми изпълнители. Напоследък открих с любопитство и Давид Гета.

- Когато решихте, че оставате в София и музиката е вашият избор, кои бяха онези “малки знаци”, които ви дадоха увереност, че това е вашият път?

- Знаех откъде идвам, накъде съм тръгнала, какво мога и какво искам да постигна. Това важи и до днес.

- Някога мислили ли сте дали не сте пропуснали да развиете кариера на професионален спортист. На 13 години стават републикански шампион по художествена гимнастика - това не формира ли у вас мечта за спортно бъдеще?

- Това е била моята съдба. Ако е трябвало човек да стане лекар, никога няма да стане инжeнер.

- Смятате ли, че имате спортен дух и характер и това ви помага в кариерата на артист?

- Моят дух е този, който ме води и помага.

- Инат ли сте?

- Тази дума може да има значение само за човек без качества. Тя не е в речника ми. Само с инат нищо не се постига - стига се най-много до... под крушата.

- Лесно ли вземате решения за промени? Вярвате ли на някого от близкото си обкръжение и екип повече, отколкото на себе си?

- Идеите за каквито и да било промени винаги са мои. Не обичам да стоя на
едно място и да се кича със стара слава. Имам интуиция и инстинкт за това. Споделям с екипа си, обсъждаме, но крайното решение винаги е мое. Както и отговорността.

- Занимават ли ви глобални въпроси за духовното състояние на света и в частност на нас като българи? Вие работите в сферата на духа, на емоциите, на посланията - как се променя този процес през годините?

- За мен посланието винаги е едно - любовта. Тя е духът, силата и успехът на всяка промяна, която води до положителен резултат. Смятам, че в света има недостиг на любов в този смисъл.

- Има ли нещо, което е в състояние да ви развълнува така, че да не можете да спите и да чакате с нетърпение следващия ден?

- Може би това ще ви учуди, но и аз като всеки обикновен човек се вълнувам от много неща. Вълненията винаги са различни, но в момента дори не се сещам за нищо конкретно.

- В кариерата ви не много неща са ставали лесно и бързо, не са ви спестени битки и разочарования от близки хора. Дори фактът, че не у нас, а в Румъния получавате първия си професионален звукозаписен договор, е показателен като начало. Има ли формула за това да останеш верен на себе си?

- Няма формула. Човек или е верен на себе си, или се съмнява в качествата си.
Най-лошото е да изневериш на себе си Колкото до трудностите - това е съдба. Не хленча и не се оплаквам.

- Бреме или облекчение е истината и каква е цената за вашата истина?

- Истината дава свободата. Онези, които смятат, че една лъжа, повторена 100 пъти става истина, те лъжат само себе си. Истината понякога е всичко, с което разполагаме. Сама по себе си е безценна и трябва да се пази от объркване и манипулация. Истината винаги е само една.

По време на репетиция за концерта на Лили Иванова на 12 октомври в Брюксел.

- И накрая, един въпрос с намигване - случвало ли се е да забравите текста на песен и ако има такъв случай как излязохте от ситуацията?

- Случвало ми се е да изпея друга дума, но да забравя целия текст... е, чак пък толкова.

Източник: в. "24 часа"

Свързани новини

Още от hotnews

Коментари